Кристалина Георгиева е български икономист и преподавател, управляващ директор на Международния валутен

Кристалина Георгиева е български икономист и учител, ръководещ шеф на Международния валутен фонд. Преди това госпожа Георгиева е била основен изпълнителен шеф на Световната банка, европейски комисар от България, вицепрезидент на Световната банка. Тя е създател и съавтор на над 100 изявления по тематиките на икономическата политика и политиката в региона на околната среда. През 2010 година е удостоена със званието „ Европеец на годината “ от списание European Voice. През октомври 2020 година госпожа Георгиева получава премията на Атлантическия съвет за изтъкнати интернационалните водачи. 

Личният живот на шефа на МВФ

Тази година Кристалина Георгиева навърши 70 години. " Празнувах със семейство и другари, беше прелестно. Моите деца взеха решение да ми създадат неповторим подарък. Попитаха Chat-GPT по какъв начин наподобява моят портрет въз основата на живота ми, тъй че имам картина на базата на изкуствен интелект. Погледнах обратно и се запитах какъв беше светът, когато се родих. Огромна смяна - и за положително, и за не толкоз положително. Когато се родих, междинната дълготрайност на живота беше под 50 години. Тогава в света имаше 3,5 милиарда, в този момент са 8 милиарда души. Тогава стопанската система беше 1/10 от днешната. Някои неща се усъвършенстваха, други се усложниха. Най-много ме тормози, че сме в свят с по-голяма неопределеност.

В младостта ми беше предсказуемо - завършваш гимназия и отиваш да следваш. Започваш работа, имаш семейство. Сега към този момент е доста мъчно да си представим какво ще стане в бъдещето. Огромната смяна е в ролята на технологиите. Разказвах на внучката си по какъв начин беше живота ми на нейните години. Тя тогава беше на 5. Нямаше тв приемници и компютри. А тя ме поглежда и споделя: Какво, бабо, единствено айпадове ли имахте? ", разкри ръководещият шеф на МВФ в рубриката " Тук и в този момент " по NOVA.

Еврозоната

" България би трябвало да следва поредно задачите си за Шенген и еврозоната. Добре е България да влезе в еврозоната, щом сме в ръб и нашата валута е вързана с еврото, това значи, че ЕЦБ дефинира нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем. В свят, който става по-непредсказуем, да имаме поддръжката на Централната банка в цялостния ѝ мащаб, е добре за сигурността на българските жители и стопанска система.

Изостанахме по отношение на Хърватска, влизането им в еврозоната оказа помощ на туризма им. Не скочиха цените. Защо и ние да не помогнем на нашия туристически отрасъл, като въведем валута, позната на целия свят? Какво ни задържа, с изключение на съмненията и подозренията, които би трябвало да бъдат изчистени ", разяснява Георгиева. 

Тя твърди, че във връзка с дълга България се оправя прелестно - 25-26%, което е доста под условията за еврозоната. " Имаме още работа за извършване при битката с инфлацията, само че вървим в вярната посока. Миналата година беше към 13%, тази година слезе до 7, само че би трябвало да продължим още. Това е трудността, което би трябвало да бъде фокус на политиците, които се занимават с влизането в еврозоната. Инфлацията е изключително пагубна за по-бедните хора, като спомагателен налог е на раменете им ", счита Георгиева. 

Геополитика

Последните няколко години следим по какъв начин геополитическите напрежения се преливат и в стопанската система. " През 2017 година имаше 500 търговски ограничавания, през тази година са 3000. Ако вървим по този начин, светът може да загуби 7% от Брутният вътрешен продукт. Това е над 7,4 трилиона $. Все едно да вземем Япония и Германия и да ги извадим от международната стопанска система. Когато ограничаваме търговията, подвигаме цените нагоре в изискванията на инфлация. Също по този начин охлаждаме връзките сред страните. Солидарността е по-важна, в сравнение с беше в предишното, належащо е интернационално съдействие. Знаем, че Студената война в действителност е студена. Какъв свят желаеме да имаме? Свят на войни, напрежение или единен пред сложните проблеми - климатични промени, демография. Ако не се обединим, ще загубим разцвет и напредък. Искаме да живеем в по-богат свят или в по-беден и нерешителен? ", попита икономистът.

Климат и стопанска система

" Влизаме в свят на по-чести и по-свирепи климатични бедствия. Животът не е обезателно доста обективен. Хората, които са създали минимум да причинят климатичните промени, постоянно понасят най-жестоките последствия. Не можем да мислим за икономическа и финансова непоклатимост, без да отчитаме климатичните опасности и, че преходът към зелената стопанска система основава нови работни места и капиталови благоприятни условия ", счита Георгиева.

Украйна 

" Войната в Украйна освен е огромна покруса за украинците, съседите им, само че и за света. До началото на този спор приемахме мира за даденост. Разходите за защита вървят нагоре и загубихме дивидента от мира след Студената война. Говорим за милиарди, които отиват за отбрана от риска от война, а не за обучение и инфраструктура - да оказват помощ на хора. Колкото по-дълго време има война, толкоз повече се усилва рискът от последствия. За идващите 5 години предвиждаме слаб напредък. Ако я нямаше тази война, възобновяване от COVID-19 щеше да продължи и светът да е по-добре ", акцентира тя.